Старобългарски речник
рꙁьнца 
рꙁьнца -ѧ ж Съкровищница, място, където се съхраняват ценности, съкровище вѣрѫ м м ьстънъ отье ꙗко нѣстъ остала н дна ꙁлатца въ рꙁьнц С 120.25 Изч С Гр βεστιάριον Нвб Срв ризница ’дреха, риза’ ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА