Старобългарски речник
ремьство 
ремьство ср Изкуство, умение, способност лма бо ремьствомъ нѣкꙑмъ.  ѹгожденмъ сеѧ жꙁн. любо  ꙁъло хотꙙштꙙ сътворт. хвалѫ прност славꙙштꙙѧ С 337.19 Изч С Гр τέχνη Нвб Срв ремесло ’занаят’ книж остар РРОДД ремеслен ’занаятчийски’ прил ВА РРОДД