Старобългарски речник
ревека
ревека
-ꙑ
ж
ЛИ
Ревека — жена на старозаветния патриарх Исак [Исаак] и майка на близнаците Яков [Иаков] и Исав, една от четирите легендарни прамайки на еврейския народ [Бит 24—28]. Пр. в Неделята на праотците
сьвѣдѣтел҄ьствѹтъ сарра. сь н҄еѭ ревека. пакꙑ анна. грѫстокааго неплодьства
С
250.2
Изч
С
Гр
‘Ρεβέκκα
От
евр
ЛИ
Ribqāh
’привързвам’
rbq
’отглеждам’
акад
rabāku
’нежен съм’