Старобългарски речник
ребро 
ребро -а ср 1. Ребро — част от човешкото тяло наведе гь ѹжасть сьна адама.  прїмъ дꙿно отъ ребрꙿ го. сътвор мѹ женѫ С 9.7 дотолѣ же мѫшꙙ . доньдеже ребра го оголшꙙ С 260.13 Образно. мо ребро цѣлло стъ. болѣꙁнь твого ребра. мо сънъ ꙁведетъ тꙙ отъ съмрьтьнааго съна С 469.27 Прен.Жена, съпруга. тво мѫжь госпожде господнъ мо стъ.  все мѣн сво мьнѣ стъ прѣдалъ въ рѫцѣ. како аꙁъ могѫ ребро го прокѹдт. днъ дно прпрꙙглъ стъ богъ. а не днѫ мноꙁѣхъ С 366.19 2. Мястото на човешкото тяло, където се намират ребрата дрѹгꙑ же премъ копе прободе емѹ ребра. ꙇ ꙁде вода  кръвь М Мт 27.49 З, А, СК. Срв.Йо 19.34 М З А СК Б прнес рѫкѫ твоѭ. ꙇ вълож въ ребра моѣ. ꙇ не бѫд невѣренъ нъ вѣренъ М Йо 20.27 З А стое водѫ ѣꙁвоѭ ꙁдребръ свохъ. хе бже нашъ СЕ 29b 12 Срв. СЕ29а 20 ѹснѫхъ на крьстѣ.  копьмъ прободенъ бꙑхъ вь ребра. тебе рад ѹснѫвъшаꙿго въ ра С 469.26  подъпалт мѹ рѣво  ребра. доньжде пльть мѹ акꙑ воскъ съжежена бꙑвъш растеетъ сꙙ С 153.1 пакꙑ кнꙙꙁъ повелѣ повѣсвъше ѧ стръгат ребра хъ С 179.26 повелѣ кнꙙꙁь бꙑт ꙗ жъꙁлмъ по ребромъ.  власѣномъ сѹкномъ вьстрат ранꙑ ю С 213.10 3. Прен. Страна, склон [на планина] благокоренньмъ радованꙑмъ. въсеѩ ꙁемⷧѩ. горꙑ сонъскꙑ ребра сѣверова. градъ црѣ велікааго СП 47.3 М З А СК Б О СП СЕ С Гр πλευρά πλευρόν κοιλία Нвб ребро ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР ДА Срв Реброто МИ ЙЗах,Кюст Ребровци МИ ЙЗ,Зас Ребревци МИ Реброво МИ Ребърково МИ СНМБ Ребро ЛИ Ребров ФИ СтИл, РЛФИ