Старобългарски речник
ращень 
ращень -ꙗ ср Растеж, разцвет [образно] мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност. о жтї небръгъше. пае родтел҄ь. пае ꙙдъ га вьꙁлюбьше. самого жтꙗ раштен носꙙште. прѣꙁьрѣшꙙ врѣменънѫѭ жꙁнь С 97.9—10 Развитие. сї велствомъ тѣла.  юностѭ раштенꙗ.  слоѭ тъенъ вьсѣхъ свохъ. ѹньше вьс въ омъство въьтен бꙑшꙙ С 84.27—28 Изч С Гр τὸ βιώσιμον ἡλικία раштен Нвб Срв ра̀стене Дюв НГер ЕтМл АР растѐние ОА БТР АР ДА