Старобългарски речник
рат 
рат -раѫ -раш несв св 1. Искам, желая тъгда глагола мѹ велкꙑ алас. въкѹс брашьна.  не раааше С 168.7 хотѣхꙿ вашѫ сьпрꙙтат ꙁьлобь. нь лма же вꙑ не рате С 413.24 да аште раꙙтъ жрътвъно ꙗст. то беꙁ мѫкъ отъпѹштен бꙑвъше С 98.3 гражданꙑ же нарѫ. же не рашꙙ прѧт господна с цѣсара вь себѣ С 319.21 лма бо  онꙿ свомѹ ѹмѹ господнъ бѣ.  вол҄еѭ не ра послѹшат. нъ на сьребролюбьстве ѹклон сꙙ С 413.8 не бꙑшꙙ га славꙑ распꙙл. не раꙁѹмѣшꙙ. не бо  раꙁѹмѣшꙙ рат С 334.3—4 2. Съгласявам се, давам съгласието си, разрешавам тꙑ ра нꙑнѣ съкрѹшт орѫже  слѫ недѫгѹ семѹ. сѫщюмѹ вꙿнемь СЕ 29а 8 тꙑ ... ра прꙁьрѣт. на раба твоего сего. ꙇ жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ СЕ 29b 18 тꙑ влко гі. ра нꙑнѣ пркрꙑт грѣхꙑ моѩ. ꙇ прѩт словеса моѣ СЕ 39а 4 ра емѹ рещ. простъ бѫд отъ недѫга сего СЕ 40а 16 молѭ тѧ гі ... да тꙑ м ралъ. жвотъ  млость подат СЕ 72а 21 раьшꙗ ж ед Тази, която се е съгласила да вземе някого за съпруг ꙇ длъженъ естъ вьсѣкъ крестьѣнь. съ говѣньемь ꙇ страхомь. раъшѫѭ імѣт по бжію ꙁаконѹ стѹмѹ сьѭ сѫдіт. съ вьсѣкоѭ обрѣтаѭштѭ сѧ тѧжю. ѣко(ко)же ꙁаконъ пішетъ К 2b 23 не рат διακρούομαι Не искам, не желая да аште не ра прѧт бꙑлꙗ на помоштъ. не враево то съгрѣшен. нъ же цѣлѣню не ра С 414.6 СЕ К С Гр βούλομαι ἀνέχομαι καταδέχομαι μέλλω ἐϑέλω ϑέλω Нвб рача диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтБАН ЕтМл БТР АР РРОДД ДА