Старобългарски речник
рашрт 
рашрт -рашрѭ -рашрш св 1. Разтворя, отворя широко [образно] пѫтъ ꙁаповѣдеї твоїхъ тѣхъ. егда рашр срце мое. ꙁаконъ полож мнѣ гі СП 118.32 2. Разпространя, разнеса, разпръсна многъ подвгъ. трѹдъ же  поспѣшень полагаѭштѹ. ꙗко да богомъ прѣдано крьстꙗньскꙑѧ непороьнꙑѧ вѣрꙑ рошрт слово. не прѣстаѭштѹ спѹштат еппꙑ вь вьсꙙ странꙑ еꙁꙑкъ С 535.4 рашрт ѹста своꙗ на кого πλατύνω τὸ στόμα μου ἑπί τινα Започна да говоря против някого ѣко мнѣ ѹбо мръно глаахѫ.  на гнѣвъ льст помꙑшлаахѫ. рашршѩ на мѩ ѹста своѣ СП 34.21 СП С Гр πλατύνω рашіріт рошрт Нвб разширя [се], разширявам [се], разширувам диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА