Старобългарски речник
рахль 
рахль - ж ЛИ Рахил — дъщеря на Лаван, сестра на Лия и жена на старозаветния патриарх Яков [Бит 29—35]. Пр. в Неделята на праотците глаⷭ҇ въ рамѣ слъшанъ бꙑⷭ҇. плаь  ръдане  въпль многь. рахль плаѫщ сѧ ѩдъ свохъ А Мт 2.18 СК. Срв. С386.13 Изч А СК С Гр ‘Ραχήλ От евр rāhēl ’овца’ рах҄л҄ь