Старобългарски речник
рахава 
рахава -ꙑ ж ЛИ Раав — според новозаветната традиция жена на Салмон и майка на Вооз [прадеди на Христос по линията на Йосиф Праведни]; може би идентична с ерихонската блудница Раав [по други данни съдържателка на странноприемница край крепостните стени], приютила разузнавачите на Исус Навин при обсадата на града. [Нав 2.1—21; 6.17— 25]. Пр. в Неделята на праотците салмонъ же роді вооꙁа оⷮ рахавꙑ А Мт 1.5 Изч А СК Гр ‘Ραχάβ От евр rā.hāb ’широта’ кор rhb ’широк съм’ харава