Старобългарски речник
рахава
рахава
-ꙑ
ж
ЛИ
Раав — според новозаветната традиция жена на Салмон и майка на Вооз [прадеди на Христос по линията на Йосиф Праведни]; може би идентична с ерихонската блудница Раав [по други данни съдържателка на странноприемница край крепостните стени], приютила разузнавачите на Исус Навин при обсадата на града. [Нав 2.1—21; 6.17— 25]. Пр. в Неделята на праотците
салмонъ же роді вооꙁа оⷮ рахавꙑ
А
Мт 1.5
Изч
А
СК
Гр
‘Ραχάβ
От
евр
rā.hāb
’широта’
кор
rhb
’широк съм’
харава