Старобългарски речник
ратьнъ
ратьнъ
-ꙑ
прил
същ
ратьн
м
мн
οἱ ἐναντίοι, οἱ πολέμιοι
Противниците, враговете, неприятелите
дꙿного же тъьѭ оставшꙙ бе ьст ... же абе протвѫ болѣꙁн не сътрьпѣвъ. къ ратънꙑмъ ѹбѣже
С
93.9
ꙗкоже се сꙑнове ꙙст. въꙁбранѣѭште нашествꙗ ратънꙑхъ
С
94.22
сꙑнꙑ пртворвъ обоѭдѹ несѣкомааго камꙑка. на ереткꙑ на ратьнꙑѧ. стꙑхъ оцъ ковьегꙑ
С
543.5
рее мъ мръ вамъ. мръ дарьствѹѭ вамъ ... с же мръ вьсꙙ повне ратьнꙑѧ. подъ вашꙙ ногꙑ
С
502.13
Изч
С
ратънъ
Нвб
ратен
остар
поет
ОА
ВА
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД