Старобългарски речник
рать 
рать - ж 1. Сражение, бой, битка же ѹспѣшьно вамъ въ ратехъ покаꙁасте.  добьсть дрѹжнѣ сво. покажте  нꙑнѣ дꙿноглась ваше С 69.20 црь стъ крѣпькъ  сленъ.  съпасаѧ въ рат своѧ. погѹбьꙗѧ же врагꙑ С 28.10 не лѣпо стъ обꙑкъшмъ оделѣват въ рат. ꙁълодѣскоѭ съмрьтѭ ѹмрат С 87.3 гꙿда бо вь ратехъ обрѣтахомъ сꙙ.  помол҄ꙗхомъ ба. то помагааше намъ  оделѣваахомъ.  вьс побѣгаахѫ С 72.23 бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... непобѣдьн  добі вь ратехъ С 69.6 Война. по дъвою же дьню ѹнвъ цѣсарь воѧ своѧ. схождааше на рать С 192.25 аште тꙑ шъдъ на рать  жвъ обратш сꙙ. то да вѣс ꙗко нѣстъ господꙿ глаголалъ нꙑнꙗ мьноѭ С 195.7 послѹша мене.  отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ.  отъдаждъ ѧ.  одолѣш рат на н҄ѫже деш С 194.16 ѹмножіт сꙙ словесънѹѹмѹ стадѹ. въгоднка свого. ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат С 206.24 2. Само мн. рат οἱ πολέμιοι Войници вдѣ л ѫродьство вдѣ л беꙁакон. гда рат бѣшꙙ нѹждѫ творꙙште. н пѣсн можаахѫ сьпѣт на ꙁем штѹжде С 419.5 3. Унищожение, разрушение, разруха молте бога отъ рат. отъ глада  отъ пагѹбꙑ С 67.21 бꙑстъ рать велка отъ поганꙑхъ.  събъравъше плъкꙑ своѧ. прѣплѹвъше рѣкѫ рекѫмѫѭ дѹнавъ. плѣнꙗахѫ рак҄ѭ С 191.16 4. Прен. Душевна борба, душевно страдание господь творꙙ вол҄ѫ въгодьнкомъ свомъ. тъ ѹслꙑшавъ  раба свого молтвꙑ.  обльгъа братꙋ томѹ ратъ С 276.22 нѣкто сак҄ менемь. тꙙжестѭ пльтолюбвааго бѣса велм съдръжмъ ...  съ сльꙁам  вьпльмъ сповѣдааше сво врѣдъ ратъ С 276.14 съставт рать συγκροτέω τὸν πόλεμον Обявя война съ сьвѣтомъ же обою цѣсарѹ съставшꙙ рать на поганꙑ. ѹжегъшꙙѧ ѹала цѣсара С 197.5—6 С Гр πόλεμος μάχη ἀγὼν πολέμου ἐπανάστασις παράταξις ратъ Нвб рат остар поет ОА ВА НТ ЕтБАН ЕтМл БТР АР РРОДД