Старобългарски речник
рата
рата
-ꙗ
м
Ратай, слуга, земеделски работник
ꙗко паулъ нѣкꙿто польскꙑ рата. ꙁдрꙙдь беꙁълобенъ простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ
С
169.4
Изч
С
Гр
γεωργός
Нвб
ратай
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Ратае
МИ
АМС,Полог
Ратайски
ФИ
СтИл,РЛФИ
