Старобългарски речник
расѫдт 
расѫдт -расѫждѫ -расѫдш св 1. Издам присъда; отсъдя прꙁоветъ нба съвꙑше. ї ꙁемлѭ расѫдіті люді своѩ СП 49.4 бъ ста въ сонъмѣ бъ прѣсрѣдѣ (!) же бъї расѫдітъ СП 81.1 сѫді мі бже  расѫді пьрѭ моѭ СП 42.1 2. Обмисля, осъзная тъгда ѹбо еер въставъ отъ съна.  вдѣн расѫдвъ съ вьсѣцѣмъ потъштанмъ въпрашаѧ прде въ лаврѫ отьца саввꙑ С 294.19 Разсъдя, помисля.  то вь себѣ расѫдвъ. ꙗкоже тво съвръшень. съподобтъ сꙙ блаженьꙗ С 544.16 Изч СП С Гр διακρίνω δικάζω расѫдіт Нвб разсудя книж остар ОА ВА разсъдя ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР