Старобългарски речник
расѣщ
расѣщ
-расѣкѫ
-расѣеш
св
Разсека, разбия
ѣко въ добровѣ (!) дрѣвьнѣ секꙑрамі расѣшѩ двьрі его. въкѹпѣ сѣівомь і оскръдомь раꙁдрѹшішѩ і
СП
73.5
Изч
СП
Гр
ἐκκόπτω [вар. διακόπτω]
Нвб
разсека, разсичам
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Разсечена могила
МИ
Разсеченец
МИ
ЙЗ,МИПан
Разсечен камик
МИ
ЙЗ,МИПир
Разсякан камень
МИ
ГХ,МИМ