Старобългарски речник
расъмащрꙗт
расъмащрꙗт
-расъмащрꙗѭ
-расъмащрꙗш
несв
1. Наблюдавам, изучавам
страшъно дѫба ѹдо вдѣвъ. расмаштрѣхъ прлежьнѣ. како ѹкорен сꙙ
С
301.3
2. Мисля, разсъждавам, размишлявам
по тѣлѹ же хѹдъ бѣаше въꙁдрастомъ. пае многꙑхъ. расмаштраѭ бо. не оставт м того бес помꙙновеньꙗ
С
545.26
Изч
С
Гр
κατανοέω
расмаштрꙗт
Вж. при
расъматрꙗт
Нвб