Старобългарски речник
расцѣпт 
расцѣпт -расцѣплѭ -расцѣпш св Разсека, разцепя  потомъ повелѣшꙙ прнест трьст.  расцѣпвъше на дьво обложт по пльт мѹ.  връвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт С 270. 5—6 Изч С Гр σχίζω Нвб разцепя, разцепвам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Разцепен камък МИ ГХ,МИМ Разцепеница махала МИ ЙЗах,Кюст.кр