Старобългарски речник
растръгат
растръгат
-растръгаѭ
-растръгаш
несв
св
1. Разкъсвам, правя на късове, на части; раздирам
растръга ѫꙁꙑ моѩ. тебѣ пожьрѭ жрътвѫ хвальнѫ
СП
115.7
2. Разкъсвам, разбивам
растръгаѩ ѫꙁꙑ гонімъ бꙑвааше бѣсомъ скоꙁѣ пѹстънѭ
А
Лк 8.29
СК
растръга врѣтіште мое прѣпоѣсалъ мѩ есі веселъемъ
СП
29.12
Изч
А
СК
СП
Гр
διαρρήσσω
διαρρήγνυμι
растрьгат
Нвб
разтъргая
остар
ВА
Срв
разтръгам
диал
разтрогвам
ОА
БТР
АР