Старобългарски речник
растрошт 
растрошт -растрошѫ -растрошш св Разпилея, прахосам тꙑ пртьꙙ подобшꙙ вѣрьнааго роба  нераꙁѹмьнааго.  господьн҄е растрошвъшааго С 370.11 Изч С Гр κατεσϑίω Нвб разтроша ’разпилея, разпръсна’ диал ОА НТ Срв разтроша, разтрошавам ’правя на парчета, строшавам’ ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА