Старобългарски речник
растот 
растот -растоѫ -растош св 1. Пръсна, разпилея вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ деже нѣс сѣлъ  събраѩ ѭдѹже не растоъ М Мт 25.24 З А СК ꙁълꙑ рабе  лѣнꙑ. вѣдѣаше ѣко жьнѭ деже не сѣахъ. ꙇ събраѭ ѭдѹже не растохъ М Мт 25.26 З А СК Разпилея, прахосам [имане, богатство]. събъравъ вьсе мьн снъ отде на странѫ далее.  тѹ расто мѣне свое. жвꙑ блѫдъно М Лк 15.13 З А СК 2. Разделя, раздам расто ї дастъ ѹбогꙑмъ СП 111.9 3. Разпръсна, разгоня сътвор дръжавѫ мꙑшъцеѭ своеѭ. раста [!] гръдꙑѩ мꙑслѭ срдца хъ М Лк 1.51 З ꙇ не тъкъмо ꙁа люд. нъ ꙇ ѧда бжѣ растоенаѣ съберетъ въ едно М Йо 11.52 З А  нꙁъложіті сѣмѩ іхъ въ ѩꙁꙑцѣхъ.  растоіті ѩ въ странꙑ СП 105.27 Изч М З А СК СП С Гр διασκορπίζω σκορπίζω растат Нвб разточа̀ [се] ’разпилея [се]’ ОА ВА АК