Старобългарски речник
растт 
растт -ращѫ -растш несв Правя да расте, да дава плод ꙁемьꙗ ѹбо вь се врѣмꙙ веснъно. шпъкъ  їа  нъ цвѣтъ расттъ С 495.17 Изч С Гр ἐκδίδωμι Нвб Срв раста ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР