Старобългарски речник
раст
раст
-растѫ
-растеш
несв
1. За растение — раста, развивам се
ꙇ о одежд то сѧ пеете. съмотрте крнъ селънꙑхъ. како растѫтъ. не трѹждаѭтъ сѧ н прѧдѫтъ
М
Мт 6.28
З,
А, СК. Срв.Лк 12.27
М
З
дꙿвашд вь недѣл҄ двьрьцꙙ отвръꙁаѧ. трѣвѫ прѣдъ двьрьм гробшта свого растѫштѫѭ обрѣтаѧ
С
528.30
2. За човек — раста, ставам по–голям на възраст и ръст
отроѧ же растѣаше крѣплѣаше сѧ дхмь. ꙇсплънѣѩ сѧ прѣмѫдрост
М
Лк 2.40
З,
А, СК, Б. Срв.Лк 1.80
М
З
А
3.
Прен. Увеличавам се, нараствам
моⷧ҇ на вꙿсь недѫгъ. растѫще на вꙿсѣ врѣмена прсно
СЕ
34b 24—25
пае же ште растѣѣше страхъ на неьствꙑхъ дѹсѣхъ
С
40.19—20
4.
Прен. Раста, развивам се, усъвършенствам се в духовно отношение
та вса вдꙙ ѹтел҄ь. ѹвѣдѣвъ ꙗкоже вьсь дховьнъ стъ. дьнь ꙗе дьнь. на вꙑсотѫ растетъ ꙙстꙑмъ теенмъ оправьданꙗ
С
548.11
кѹпьно раст
συναυξάνομαι
Раста заедно, едновременно
оставте е кѹпьно раст ѹбо до жѧтвꙑ
М
Мт 13.30
З
А
У
М
З
А
СК
Б
У
СЕ
С
Гр
αὐξάνω
αὐξάνομαι
μηκύνομαι
βλαστάνω
φύομαι
ἐπαυξάνω
Нвб
раста
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Растьо
ЛИ
Ращан
ЛИ
Ращанов
ФИ
СтИл,РЛФИ