Старобългарски речник
раствортII
растворт
-растворѭ
-растворш
св
Разтворя, отворя
аб шъдъ на много ростворвъ двьрьцꙙ. прогнанъ бꙑстъ слоѭ кръстьноѭ. лежꙙштѹ же цѣл҄енѹмѹ ште на ꙁем
С
554.26—27
Изч
С
ростворт
Нвб
разтворя, разтварям
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА