Старобългарски речник
раствор҄ень 
раствор҄ень -ꙗ ср 1. Смесено питие, разтвор от вино и вода ѣко ѣша въ рѫцѣ гні. віна нерастворена їсплънь раствореніѣ. ї ѹклоні отъ сеѩ въ онѫ. обае дрожьдьѩ его не скрꙑдашѩ сѩ [!] СП 74.9 2. Прен. Разтваряне, отмиване [на греха] ꙁвольшмь отъмꙑт кръщенемь. ветъхѫѭ скврънѫ нашѭ. еѭ же ес нꙑ прѣстѫпленемь оскврънлъ. ꙇ ꙁатворене (погр. вм. растворене, Фърчек, с. 762, бел. под линия) грѣхѹ сътворъшемъ СЕ 52b 26 Изч СП СЕ Гр κέρασμα χωνευτήριον растворен Нвб разтворение книж остар ВА Срв разтвор м