Старобългарски речник
растаꙗт [сѧ] 
растаꙗт [сѧ] -растаѭ [сѧ] -расташ [сѧ] св 1. Разтопя се, размразя се растаѣ сѩ ꙁемлѣ і вьсі жівѫштеі на неі СП 74.4  сѫштѹ асѹ третюмѹ ношт. слъньце о н҄хь въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ.  растаавъ сꙙ ледъ бꙑстъ вода топла С 78.1 Образно. горꙑ ѣко воскъ растаашѩ сѩ отъ лца гнѣ СП 96.5 2. Прен. Разпадна се, умра днъ ... прбѣже къ бан҄.  пркоснѫвъ сꙙ къ топлотѣ. аб растаа сꙙ  тако отъдастъ дшѫ своѭ С 76.24—25 аб же пркосновен топлотꙑ. пльт го растаавъш С 93.15—16  помꙑшлѣѧ. како же прбѣгъ къ бан. не вььте сꙙ съ етꙑрьм десꙙтꙑ. нъ абь отъ топлотꙑ растаа сꙙ С 78.7 Изч СП С Гр τήκομαι λύομαι διαλύομαι [вар. τελευτάω] Нвб разтая се, разтайвам се диал ОА ВА НГер ЕтМл БТР РРОДД ДА