Старобългарски речник
растаат
растаат
-растааѭ
-растааш
несв
Разпилявам, разпръсквам
ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ. ꙇ же не събраатъ съ мноѭ растааатъ
М
Мт 12.30
З,
А, СК. Срв.Лк 11.23
М
З
Пропилявам, прахосвам, разпилявам [богатство, имане].
лвкъ етеръ бѣ богатъ. ꙇже мѣаше прставьнкъ. ꙇ тъ оклеветанъ бꙑстъ къ немѹ. ѣко растааѩ мѣне его
М
Лк 16.1
Изч
М
З
А
СК
Гр
σκορπίζω
διασκορπίζω
Нвб
Срв
разтакам [се], разтаквам [се]
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
разточителен
прил
разточител
м
разточителност
ж
ОА
БТР
АР