Старобългарски речник
распѫть 
распѫть -ꙗ ср Кръстопът, място, където се пресичат, кръстосват пътища; средище не бѫд ѣко  лцемѣр. ѣко любѧтъ на сонъмштхъ  въ стъгнахъ  на распѫтхъ стоѩште молт сѧ М Мт 6.5 З А СК  шедьше раб ті на распѫтіѣ пѫт А Мт 22.10 не прѣреетъ. н вьꙁъпетъ. не ѹслꙑштъ нктоже на расп(ѫ)тхъ гласа его М Мт 12.19 З А СК ꙇ ѣможе колжъдо въхождааше. вь вьс л въ градꙑ л въ села. на распѫтхъ полагаахѫ недѫжънꙑѩ М Мк 6.56 З Улица, път. ідете же  обрѣтете жрѣбецъ првѧꙁанъ пр двьрехъ. вьнѣ на распѫт М Мк 11.4 З вь ньже колжъдо градъ въходте ꙇ не премлѭтъ васъ. ꙇшъдъше на распѫтьѣ его рьцѣте М Лк 10.10 З А тогда наьнете глат. ѣсмь прѣдъ тобоѭ  пхомъ. ꙇ на распѫтхъ нашхъ ѹлъ ес М Лк 13.26 З А СК ꙁд ѩдро на распѫтѣ  стъгнꙑ града. ꙇ нштѧѩ  бѣдънꙑѩ  хромꙑѩ  слѣпꙑѩ въвед сѣмо М Лк 14.21 Изч М З А СК Гр πλατεῖα ἀγορά ἄμφοδον ὁδός распѫт распѫті Нвб разпътие, ра̀зпът, ра̀зпъте остар диал ВА НТ НГер ЕтМл БТР ДА Срв Распът МИ ГХ,МИМ Разпутина МИ ЙЗах,Кюст.кр