Старобългарски речник
распѫдт 
распѫдт -распѫждѫ -распѫдш св Разпъдя, разгоня, разпръсна а намьнкъ ... емѹже не сѫтъ овъцѧ своѩ. вдтъ влъка грѧдѫща. ꙇ оставлѣатъ овъцѧ  бѣгаатъ. ꙇ влъкъ расхꙑттъ ѩ. ꙇ распѫдтъ овъцѧ М Йо 10.12 Изч М З А Гр σκορπίζω распѫдіт Нвб разпъдя, разпъждам ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА