Старобългарски речник
распѧт 
распѧт -распьнѫ -распьнеш св 1. Опъна, разпъна нещо, разстеля тꙑ распѧтъ нбо ѣко  кожѭ. тꙑ ѹтвръд ꙁемⷧѭ на водахъ. тꙑ оград море пѣсъкомь СЕ 4а 9—10 2. Разпъна на кръст тъгда отъпѹст ꙇмъ вараавѫ. іса же бвъ. прѣдастъ ꙇ да ꙇ распьнѫтъ З Мт 27.26 А СК ꙇ съ н҄мь распѧшѧ два раꙁбоꙇнка. едного о деснѫѭ. а дрѹгааго о шюѭ его З Мк 15.27 А СК да ъто тѣмъ. нъ не ѹ тебе распѧлъ естъ. ѣкоже ха жідове. нъ вьсѣко своѭ кръвь самъ ѭже оні пролішѧ. на спснье дастъ пролівъшімъ К 9а 2 помѣні бо мѧ сѧтъ гі. въ цѣсарств твоемь. ѡ раꙁбоініе ѣко раꙁбоінікъ ес. распѧтъ К 11а 25 сьвѣтьнкъ же хъ дꙗволъ. ꙁгꙋбвъ прьво дрѣво ... с н҄м на дрѣвѣ распꙙт їса С 402.8 мꙑ же н пророка ѹбхомъ. н хса прѣдахомъ н распꙙхомъ С 136.5—6 како можетъ съпасъ бꙑт тъ. же бꙑстъ распꙙтъ.  съмрьть прѧ С 155.16 Образно. колко родовъ  странъ.  їностраньнкъ. т вьс крьста рад алꙿѫтъ. того слоѭ врагꙑ распьнъше.  раꙁдрѹшатъ сꙙ ноштъ мноꙁѣмъ С 431. 5—6 3. прич мин страд a) Като прил распѧтъ, –ꙑ a) ἐσταυρωμένος, συσταυρωϑείς Който е разпънат на кръст вѣдѣ бо ѣко са распѧтааго штета А Мт 28.5 СК. Срв. С445.13 прідѫ же вон.  пръвѹмѹ прѣбішѧ голѣн.  дрѹгѹмѹ распѩтѹмѹ сь нмь А Йо 19.32 СК b) b) Като същ. распѧтꙑ м ед ὁ ἐσταυρωμένος Този, който е разпънат, разпънатият — за Исус Христос не домꙑшлѣахѫ же сѧ раꙁбоінікъ съ хмъ распінаѭште. ꙇ творѧште і проповѣдатель цѣсрствію. распѧтаго К 11а 22 анꙿтоннъ рее да въвръженъ бѫдетъ въ сковрадѫ. да вждѫ ꙿто мѹ ѹспѣтъ распꙙтꙑ  ѹмъръ С 157.28 не ѹбомъ сꙙ ньсоже братьꙗ  отьц. нъ въ мꙙ распꙙтааго. постраждамъ С 255.30 аште бꙑ вѣдѣлъ кнꙙꙁъ слѫ распꙙтааго. то оставлъ бꙑ кѹмръскѫѭ сѹтънѫѭ льсть С 176.1—2 гоже благодатьѭ божьѭ  слоѭ распꙙтааго цѣл.  прѣбꙑ въ манастꙑр многꙑ дн. ходꙙ  славꙙ ба С 564.25 4. Прич. мин. деят. като прил. распьнꙑ сѧ σταυρωϑείς Който е разпънат на кръст, разпънат  црькв поѭтъ. на н҄емъ распьнъшааго сꙙ господа хрстоса С 354.11—12 5. Разпъна някого за четирите крайника, разтегля го на четири страни [при изтезание]  повелѣ свѣштꙙ въжегъше прнесті.  страстьнка распꙙт ѫж етꙑрьм.  првꙙꙁат  по етꙑр колꙑ С 152.29 вьлѣꙁъше въ хлѣвнѫ жде мѫааше вовода роба хрстосова. обрѣтошꙙ стааго на ꙁем дꙿного лежꙙшта распꙙта С 51.12 распѧт сѧ М З А СК Б О Е СЕ К С Гр ἐκτείνω σταυρόω συσταυρόω [вар. τιτρώσκω] роспѧт распꙙт распѩт распт Нвб разпъна, разпъвам, разпна остар диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА