Старобългарски речник
распьрьнъ 
распьрьнъ -ꙑ прил 1. Който е изпълнен с противоречия, противоречив любьѭ т раскольнааго ѹма мꙑсл твохъ. ꙗко  вьсего раскольна ѹма отъсѣкѫште. похвал҄ѫ т распьрьнѫѭ  хрьстолюбьвьнѫѭ вѣдь. ꙗко  вьсе распьрьно отъсѣкаѭште С 500.17, 18 2. Който е изпълнен със съмнения и колебания остхъ дѹшѫ отъ невѣрьствꙗ. сьнꙙхъ с распьрьнѫѭ вѣдь ... прсꙙгохъ сꙙ къ пльт радѹѧ сꙙ  трепештꙙ С 511.15 Изч С Гр φιλόνεικος φιλονεικία ἀμφίβολος Нвб Срв разпра ж разправия ж