Старобългарски речник
распѹстьнъ
распѹстьнъ
-ꙑ
прил
кън҄гꙑ распѹстьнꙑѩ [распѹстьнꙑ]
ἀποστάσιον, βιβλίον ἀποστασίου
Писмо, документ за развод
ꙇже аште пѹсттъ женѫ своѭ. да дастъ е кънгꙑ распѹстънꙑѩ
М
Мт 5.31
З
то ѹбо мос ꙁаповѣдѣ. дат кънгꙑ распѹстънꙑѩ отъпѹстт ѭ
М
Мт 19.7
ЗI
А
СК
повелѣ мос кънгꙑ распѹстънꙑѩ напсат пѹстт
М
Мк 10.4
Изч
М
З
А
СК
распѹстънъ
Нвб
разпустен
остар
ВА
Срв
разпущания
’разводи’
мн
ДА
разпус
м
РРОДД