Старобългарски речник
распѹстт 
распѹстт -распѹщѫ -распѹстш св Пусна, издам [глас] да не гласа распѹштена въ мрътвꙑхꙿ простръвъ. вьсꙙ же въ жѹпштхъ въставтъ. сего дѣльма лаꙁаре грꙙд вънъ С 311.5 Изч С Гр ἀπολύω Нвб разпуща, разпустя диал ОА ВА Дюв НГер БТР ДА Срв разпущам диал