Старобългарски речник
распрашт 
распрашт -распрашѫ -распрашш св 1. Разпръсна, разгоня някого, разпилея нъ не бѣаше хъ бол҄е дного на десꙙте.  т же распрашен С 442.16 2. Разпръсна, потуша, угася [огън] ведомъ бѣаше алеѯандръ правмъ дьвѣма агг҄елома. ꙗже вьндоста сь н҄мъ въ огн҄ь.  распрашста пламꙑ С 164.9 Изч С Гр διασπείρω Нвб разпраша, разпрашвам, разпрашам диал ОА НГер ЕтМл ДА