Старобългарски речник
распонъ 
распонъ -а м Разпятие, кръст за разпъване простерꙑ на распонѣ. вꙿсѧ ѹдꙑ своѩ хе бже нашъ. съгъбалъ ес вꙿсѧ негъблѧ. ꙇ вꙿсѣкѫ непрѣꙁнь СЕ 35b 1 Срв. СЕ35b 11 вьꙁъпвъꙶ велемь гласомь. сꙑ на распонѣ к оцю своемѹ нбсънѹмѹ ... бже бже по ьто мѧ остав СЕ 43b 2 Срв. СЕ42b 14 СЕ50b 15—16 млъанемь свомь пргваждаемъ на распонѣ. хе бже нашъ СЕ 43а 13 егоже юдѣ съвлѣшѧ. ꙇ пргвоꙁдшѧ  на распонѣ СЕ 50а 17 распенꙑ сѧ на распонѣ въ третьꙇ асъ. даетъ же съдраве СЕ 50а 25 аще тꙑ ес снъ бже. въстан нꙑнѣ отъ распона того. ꙇ вѣрѹемъ въ тѧ СЕ 50b 10 въꙁъпвъшааго на распонѣ. къ бѹ. ꙁацѣжденааго ꙁ гѫбꙑ оцьтомь СЕ 50b 17—18 поклоньшааго главѫ на распонѣ. вь негоже спѹщенемь дха. ꙁемⷧѣ потрѧсе сѧ СЕ 50b 23—24 Изч СЕ Нвб Срв распон[ка] ’част от тъкачен стан, подобна на кръст, чрез която се опъва платното’ диал НТ ЕтМл ДА