Старобългарски речник
распнат 
распнат -распнаѭ -распнаш несв 1. Разпъвам на кръст нꙑнѣ невдмо прѣстоѩтъ. н бесплотьн тво. напсаѭще обѣтоване твое вьꙁлюблене. еже премеⷧш. распнаѩ сѧ вꙿсемѹ мрѹ СЕ 84а 21—22 не домꙑшлѣахѫ же сѧ раꙁбоінікъ съ хмь распінаѭште. ꙇ творѧште і проповѣдатель цѣсрствію. распѧтаго К 11а 20—21 2. Прич. сег. деят. като същ. распнаѭще м мн οἱ σταυροῦντες Тези, които разпъват на кръст; палачите слъньце распінаемъ вдітъ. ꙇ сьѣт не съмѣетъ. вьꙁемлѧ свѣтъ. отъ распінаѭштхъ К 11b 1 3. Прич. сег. страд. като същ. распнамъ м ед [ὁ] σταυρούμενος Този, който е разпънат на кръст елі бо распінаемъ цѣсарюетъ. како бѫдетъ вѣнъаемъ К 11а 37 слъньце распінаемъ вдітъ К 11а 39 распнат сѧ Изч СЕ К Гр σταυρόω συσταυρόω распінат Нвб разпинам, разпна остар диал ВА НГер ЕтМл ДА