Старобългарски речник
распалньнъ 
распалньнъ -ꙑ прил Разтворен, разцепен  прстѫпвъ на распалнꙿнѫѭ тѫ пештерѫ.  вьспрѣт нестѹѹмѹ томѹ дхѹ С 36.11—12 Изч С Гр πυϑμήν Нвб Ø