Старобългарски речник
распал҄ень
распал҄ень
-ꙗ
ср
Силна страст, страстен копнеж, похот
прен
врѣдꙿ рѫкꙑ лѣвꙑѧ прѣтръпѣвъшѹ. на попрань пославшааго тѫ дꙗвола. въ распал҄ень въпаст страхъ бж ꙁабꙑт
С
521.12
отъмьнѣвъ же сьвѣстѭ. ꙁдохъ к н҄е. прѣдолѣвъшѹ м распал҄еню блѫднѹѹмѹ. н ба на ѹмъ вьꙁьмъ въ асъ тъ ... въ блѫдьнѫѭ погꙑбѣль въпадохъ
С
525.26
Изч
С
Гр
οἶστρος
распален
Нвб
Срв
разпаление
книж
остар
ОА
ВА
разпалване
ОА
НГер
ЕтМл
АР
разпаляне
остар
диал
НГер
ЕтМл
АР