Старобългарски речник
раслабл҄енъ 
раслабл҄енъ -ꙑ прич прил Парализиран, недъгав въ неѡкесарї же тъгда обладаѭштхъ. отъ дха неста ꙗ прѣбꙑ напрасно глѹхъ  нѣмь  всѣмъ тѣломъ раслабьнъ С 552.23 Като същ. раслабл҄енꙑ м ед ὁ παράλυτος, [ὁ] παραλυτικός Недъгавият, парализираният раслабьнааго на одрѣ носма. тр десꙙт  осмь лѣтъ ... словесемь цѣл С 387.30 цѣла раслабьнааго сътворвъ.  благословвꙑ  повелѣ свома ногама въ домъ го т С 518.22—23 Изч С раслабьнъ Нвб разслаблен книж остар ОА ВА ЕтМл РРОДД разслабен ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ДА