Старобългарски речник
рано 
рано нареч Рано, на сутринта, рано сутринта ꙇ женꙑ еднꙑ отъ насъ. ѹжасшѧ нꙑ бꙑвъшѧ рано ѹ гроба М Лк 24.22 З А О въстанѫ рано ї сповѣмъ сѩ тбѣ въ людехъ гі. въспоѭ тебѣ вь ѩꙁꙑцѣхъ СП 56.9 Срв. СП107.3 ꙃѣло рано ὄϑρου βαϑέως Много рано, на разсъмване вь еднѫ же соботѫ ѕѣло рано. прдѫ на гробъ несѫштѧ ѩже ѹготовашѧ ароматꙑ М Лк 24.1 З А ꙁаѹтра рано ὄρϑρου Рано сутринта  въставъ ꙁаѹтра рано кнꙙꙁъ. сѣдъ на сѫдшт повелѣ ародѣмъ отъвест ꙁвѣр С 184.14 рано въ ꙁор҄ѧ ὀρϑρίζω В ранни зори, рано сутринта не дѣаста прѣжде въ полатѫ къ црѹ. аште не рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ С 205.21 рано прходт ὄρϑρίζω Подранявам, отивам рано при някого егда ѹбꙑвааше ѩ. тогда въꙁіскаахѫ его. і обраштахѫ сѩ і рано пріхождахѫ къ бѹ СП 77.34 Изч М З А О СП С Гр ὄρϑρου Нвб рано ОА ВА АК НТ Дюв НГер ДА