Старобългарски речник
рама 
рама -ꙑ ж МИ Рама — град на север от Ерусалим, по пътя за Самария [Нав 18.25; Съд 19.13; 3 Цар 15, 17, 21, 22; Йер 31.15] глаⷭ҇ въ рамѣ слъшанъ бꙑⷭ҇. плаь  ръдане  въпль многь А Мт 2.18 Изч А СК Б Гр ῾Ραμά От евр Rāmāh ’височина’ ѹрама