Старобългарски речник
раскъ
раскъ
-ꙑ
прил
Райски, който е свързан с рая
ꙁведохъ тꙙ отъ ꙁемьѧ раскꙑѧ. ѹстраꙗѭ тꙙ ѹже въ ра. нъ на небесъскꙑ прѣсто (!)
С
470.1— 2
отвръꙁошꙙ врата раскаꙗ. достоно вдѣн вомъ. агг҄ельскꙑмъ. достоно патрархомъ
С
97.4
вьстанѣте дѣте отъсѫдѹ. от работꙑ въ своботѫ (!) ... отъ ѫꙁꙑ къ богѹ. отъ болѣꙁн на раскѫѭ пштѫ. отъ ꙁемьѧ на небо
С
470.17
Изч
С
Гр
[τοῦ] παραδείσου
Нвб
райски
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА