Старобългарски речник
ра 
ра -ꙗ м В християнството — рай, небесно царство; място, където живеят праведниците ꙇ рее емѹ съ амнь глѭ тебѣ. дьнесь съ мъноѭ бѫдеш вь ра М Лк 23.43 З, А. Срв. С427.17 ꙁаклнаѭ тѧ. хотѧщмь отврѣст ра сво. ꙇꙁбъранꙑмъ стꙑмъ свомъ. хотѧщмь нбо  ꙁемⷧѭ обновт СЕ 55b 8 вѣдѣ гі раꙁбонка въꙁъпвъша гі ꙇ тѣмь гласомь отвръꙁъша раі СС Ib 10 тꙑ же на кръстѣ простеръ рѫцѣ въ врѣмѧ. погꙑбъшіі обрѣте раі К 11b 18  бѣаше съ адамомъ еуа въ ра. ѭже вдѣвъ дꙗволъ  въꙁдревъновавъ. сътвор погꙑбѣль ма С 9.10  раю отврьст сътворхъ. въкѹсхъ тебе рад ꙁль. да сцѣл҄ѫ тебе С 469.19 Образно. д къ словесънѹѹмѹ момѹ раю. д къ въстоьнꙑмъ момъ двьрьмъ. д къ мого словесе достонѹ селѹ С 248.1 ра пщѧ παράδεισος [τῆς] τρυφῆς Рай на изобилието вь наслѣдь црства нбснааго. ꙇ въ ра пщѧ въводѧ ѩ. съ свѣтълꙑм аплꙑ твом СЕ 65b 7 съꙁъда ловѣка по обраꙁѹ свомѹ ...  посад ї въ ра пштꙙ С 8.29—30 М З А СС СЕ К С Гр παράδεισος раі Нвб рай ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Райдол МИ РайСтранье МИ ЙЗах,Кюст.кр