Старобългарски речник
раꙁьно 
раꙁьно нареч 1. Различно, по различен, нееднакъв начин въ дно бо отъ дного огавьнꙗ. раꙁно бꙑшꙙ прснос (!) отъ дноѧ мнась. овь пꙙть овъ десꙙть прнесоста С 376.2 2. Отделно, поотделно отълѫвъше ꙗ раꙁно. да не слꙑшта къждо ю въпрашанꙗ подрѹга с С 258.17 раꙁьно пот Разбягам се, разпръсна се поражѫ пастꙋха  раꙁно подѫтъ овьцꙙ С 478.11 раꙁьно стоѩ διεστῶς Стоящ отделно, отделен ѡ гласа сло. раꙁно стоѧштꙙѧ ѹдꙑ. въ дно събъравъш.  простъ поставьш.  не бꙑвъшааго въ бꙑт прведъш С 317.10 Изч С Гр διάφορος ἀπ’ ἀλλήλλων раꙁно Нвб разно ОА ВА ЕтМл Срв разно[глед], разно[гледство], разно[листен], разно[цветен] ДА