Старобългарски речник
раꙁѹмъ 
раꙁѹмъ -а м 1. Разум, разсъдък добрѣ ѹтелю въ істнѫ рее. ѣко еднъ естъ. ꙇ нѣстъ ного раꙁвѣ его. ꙇ еже любт  вьсѣмъ срдцемь. ꙇ вьсѣмь раꙁѹмомъ. ꙇ вьсеѭ дшеѭ М Мк 12.33 З А не бѫдѣте ѣко конъ  мъскъ імъже нѣстъ раꙁѹма СП 31.9 вьꙁлѣ на нь благодѣть.  раꙁѹмъ. ꙇже отъ влⷣ҇аьскааго твоего дха СЕ 95а 2 тѣмь протвѫ сѣднамъ покаж  раꙁѹма  прѣльст  бѹст С 48.9 аште л кто опасно пꙑта  (!) когождо ꙁвѣштанꙑхъ. многꙑ матъ вдꙑ. велкѫ глѫбнѫ раꙁѹма С 408.2 Мъдрост, разсъдливост. ѹжасаахѫ же сѧ вьс. послѹшаѭште его. о раꙁѹмѣ  о отъвѣтѣхъ его М Лк 2.47 З А СК Б їсповѣдате сѩ гю ... створьшюмѹ юдеса велѣ едномѹ. ѣко вь вѣкъ м. сътворьшюмѹ нбса раꙁѹмь (погр. вм. раꙁѹмомь, Север., с. 175, бел. под линия). ѣко вь вѣкъ млость его СП 135.5 поконь прѣмѫдрості страхъ гнь. раꙁѹмъ же благъ вьсѣмъ творѩштімъ ѭ СП 110.10 же патрархъ бесѣдовавъ сь н҄мь.  вьꙁлюбвъ го дѹховьнꙑ. раꙁѹмъ же  ѹстро  сладькѫѭ бесѣдѫ С 288.19 мꙑ же помъ вел господь нашъ  велꙗ крѣпость го.  раꙁѹмѹ го нѣстъ сла С 331.24 2. Знание, познание  погбнеть немощн братъ въ твоемъ раꙁѹмѣ. егоже рад хъ ѹмрѣтъ Е 3б 6 денъ дъні отърігаетъ глаголꙑ его.  ношть ношті вьꙁвѣштаетъ раꙁѹмъ СП 18.3 благості ї накаꙁаꙁаню (!) ї раꙁѹмѹ наѹ мѩ СП 118.66 въсаждеї ѹхо не слꙑшітъ л. лі соꙁъдавоі око не съмотрітъ. накаꙁаѩі ѩꙁꙑкꙑ не облітъ лі. ѹѩі ловѣка раꙁѹмѹ СП 93.10 нъ отꙿц ваші акꙑ бесловесънаꙗ жвотъна ѹ прѣльст бѣахѫ. не сѫште въ раꙁѹмѣ стінꙿнааго бога С 27.17 Учение. слаⷡ҇ въ концъ раꙁѹмѹ дадовѹ егда пріде. доікъ дѹмѣанъ СП 51.1 въ концъ въ пѣнꙑхъ раꙁѹмъ дадовъ псалмъ СП 54.1 въ концъ раꙁѹмъ сновъ корѣовъ псалмъ СП 41.1  бѫдѫ мѹ стнънꙑ робштъ. не отъстѫпьѭ отъ тебе. н отъ раꙁѹма хрсостова (!) С 235.13— 14 3. Мисъл, размишление помꙑшл҄ен же вьнꙙ вдѣт како отълѫатъ сꙙ дѹша отъ тѣлесе.  вьн҄егда о семъ бога молꙗаше. вьсхꙑт сꙙ раꙁѹмомъ въ стѫѭ влеемъ С 296.4 Начин на мислене. ꙁдрꙙдь беꙁълобенъ  простъ жтмъ. съ красьноѭ женоѭ съпрꙙже сꙙ. ꙁълонравънѫ раꙁѹма. ꙗже ота го съгрѣшааше С 169.7 Намерение, замисъл. много же ѹбо  вьнѣшьньіхъ вешт скѹшене на прѣдълежшт раꙁѹмъ польꙃеват намъ мошт мат ЗЛ IIа 10 4. Значение, смисъл тъгда же  вꙑ раꙁгнѣвасте сꙙ. акꙑ лс сѫште еуагг҄елскꙑхъ ѹен раꙁѹма.  мꙑ пеалхомъ сꙙ тьштан мѣѭште С 312.17—18 матъ  се нѣкꙑ не малъ раꙁѹмъ. же шъдъ. не бо прꙁъванъ рее старѣшнам жьрььскам С 408.26— 27 даудъ пророкъ подъ псанмъ съкрꙑ раꙁѹмъ С 327.4 како л вьлежш кн҄гахъ. раꙁѹма напсанꙑхъ ослѹшаѧ сꙙ С 334.29—30 беꙁ раꙁѹма ἀσύνετος Който е без разум, неразумен, глупав петръ рее емѹ. съкаж намъ пртъѫ сѭ. ꙇс же рее емѹ. еднае л  вꙑ беꙁдраꙁѹма есте. не ю л раꙁѹмѣваате М Мт 15.16 З въ раꙁѹмъ прт εἰς ἐπίγνωσιν ἔρχομαι Достигна познанието, опозная блнъ бъ. хотѧ да вꙿс лц спасѫтъ сѧ. ꙇ въ раꙁѹмъ ꙇстнънꙑ прдѫтъ СЕ 96b 4—5 тꙑ бо ес бъ нашъ. хотѧ да вꙿсь къ спетъ сѧ.  въ раꙁѹмъ стнънꙑ прдѫтъ СЕ 100а 22—23 хотꙙ вьсꙙ ловѣкꙑ сьпаст  въ раꙁѹмъ стнꙑ прт С 502.29— 30 хощеш да б  еднъ к(ъ) погъбꙿнѫлъ. нъ да вꙿс спсѫтꙿ сѧ  вь раꙁѹмъ стнꙿнъ прдѫтъ Р VII 4.3—4, 5 првест на раꙁѹмъ προσάγω τῇ ἐπιγνώσει Просветя, науча  да пріметъ мꙙ стꙑ арꙿхагꙿг҄елъ мхалъ. же прведе мꙙ на раꙁѹмъ тво.  поꙁнат мꙙ сътвор танѫ твоѭ ꙁ дѣтъска въꙁдраста С 31.23 раꙁѹмъ божь ϑεογνωσία Познаване, разбиране на Бога ѣко ѹбо ꙇ своѣ ѧда творѧште тако ꙇ пріложіте сѧ свѧтꙑні хъ ꙇ бжі раꙁѹмѣ К 1а 24 ꙇ помлова ѭ бъ. ꙇ носітъ кръстъ. по срѣдѣ раꙁѹма бжѣ. къ естъ съсѫдъ К 10а 14—15 раꙁѹмъ даꙗт συνετίζω Давам разум, вразумявам съкаꙁане словесъ твоїхъ просвѣштаетъ. ї раꙁѹмъ даетъ младенцемъ СП 118.130 раꙁѹмѣт раꙁѹмъ γιγνώσκω σύνεσιν Ставам разумен, поумнявам ꙇ ба ꙇлва ѹбоѩтъ сѧ. ꙇ раꙁѹмѣѭтъ дхомь блѫдѧште раꙁѹмъ. а ръпъштѫштеі наѹѧтъ сѧ послѹшат К 1а 13—14 Срв. С325.20—21, 22 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р ЗЛ МЛ Гр σύνεσις γνῶσις νόημα ἐπίγνωσις γνώμη διάνοια ϑεώρημα νοῦς σκοπός раꙁѹмь Нвб разум ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Разум ЛИ Разумеев ФИ СтИл, РЛФИ