Старобългарски речник
раꙁор҄ень 
раꙁор҄ень -ꙗ ср 1. Разрушаване, разоряване  сънде дъждь  прдѫ рѣкꙑ.  вьꙁвѣꙗш вѣтр.  потъкѫ с храмнѣ тоі  паде.  бѣ раꙁорене еі веле СК Мт 7.27 2. Прен. Унищожение, гибел ѡ сьмрьт сьмрьт ꙁбавтелю ... недѫжьнꙑмъ цѣльба. правьдънꙑмъ отъдъшен. дꙗволѹ раꙁорен. бѣсомъ оштен С 315.1 с въспомна [...] (по)слѹшаѧ прѣдъ бмъ не слово прѣпрат сѧ в нтоже клюмо. на раꙁорене слꙑшѧщмъ Е 1б 15—16 Образно. вьскрѣснꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха. мрънаꙗ вна. сьмреньꙗ наꙙтъкъ. борен отꙙть. раꙁорень сьмрьт. побѣждень дꙗволово С 486.28 Изч СК Е С Гр κατάλυσις πτῶσις καταστροφή раꙁорен раꙁорене Нвб разорение книж ОА ВА АК ЕтМл БТР АР