Старобългарски речник
раꙁмѣст 
раꙁмѣст -раꙁмѣшѫ -раꙁмѣсш св 1. Размеся, смеся [течност] дашѧ емѹ пт оцетъ. раꙁмѣшъше съ ꙁлъѭ СЕ 50а 14 2. Смеся, събера на едно място  славно стъ. не по дꙿномѹ раꙁдѣл҄ен бꙑвꙿше прмьѭштмъ. нъ раꙁмѣшен бꙑвъше въкѹпѣ лкѹѭтъ С 94.27 Изч СЕ С Гр ἀναμείγνυμι Нвб размешам [се] диал