Старобългарски речник
раꙁмꙑшлꙗ
раꙁмꙑшлꙗ
-ꙗ
м
Мисъл, разум
пршъдъ любьꙁнѣ. къ просвѣштеню твого роꙁмꙑшлꙗꙗ. ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положлъ скоростѭ съконьат
С
543.14—15
Изч
С
роꙁмꙑшлꙗ
Вж. при
раꙁмꙑшл҄ень
Нвб