Старобългарски речник
раꙁметат 
раꙁметат -раꙁметаѭ -раꙁметаш св Разруша, унищожа црькꙑ раскопана. трѣбшта раꙁметана. свꙙтаꙗ свꙙтꙑхъ ꙁапърана С 418.14 Образно. вждъ м плештьма ранꙑ. ѧже прѧхъ. да раꙁметаѭ твохъ грѣхъ брѣмꙙ. лежꙙште на плештѹ твою С 469.11—12 Изч С Гр ἀναιρέω σκορπίζω Нвб Срв размятам ’размахвам ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА разпръсвам’ ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Разметаница МИ ЙЗах,Кюст