Старобългарски речник
раꙁлѫт сѧ 
раꙁлѫт сѧ -раꙁлѫѫ сѧ -раꙁлѫш сѧ св Отделя се, разделя се [от нещо, някого]  акꙑ лѹꙙ сльнеьнꙑѧ къ брѣгѹ съвькѹпл҄ѣахѫ сꙙ главꙑ мъ къ свомъ тѣлесемъ. не хотꙙште сꙙ отъ н҄хъ раꙁлѫт С 66.28 хс по етꙑрехъ десꙙтехъ дьн вьꙁде въ вꙑшьн҄ї ерѹсалмъ. ѭдѹже не раꙁлѫ сꙙ въ стнънаꙗ стаꙗ стꙑмъ С 452.13 Срв. К14а 29—30 тогда раꙁлѫ(..)тꙿ сѧ лютѣ бѫ(....ома). ѣже не съхран(.)те ложа нескврꙿ(..)на Р V 3.10—11 ѿ нхъже сѧ раꙁлѫ(..).  плаѭтꙿ сѧ горь Р V 3.25—26 Изч К С Р Гр χωρίζομαι Вж. при раꙁлѫат Нвб