Старобългарски речник
раꙁлѫень
раꙁлѫень
-ꙗ
ср
1. Отделяне, разделяне, разлъчване
ѣко бѹ негодѣ сѫще. раꙁлѫене вълагаетъ т. ѡтъ добродѣанꙑ дрѹжнꙑ
СЕ
88а 26
жде же ѹбо недноже с сповѣдаетъ благое въ раꙁлѫен жлшть братѧ ... протвьна же толка еже раꙁлѫат с самѣмъ отъ себе
ЗЛ
IIб 17
2. Разлика, различно отношение
не бѣаше же ѹ н҄его раꙁлѫеньꙗ богатѹѹмѹ ѹбогѹѹмѹ. н послѹшааше кол вельможъ
С
557.11
Изч
СЕ
С
ЗЛ
Гр
διαίρεσις
раꙁлѫене
Нвб
разлучение
книж
остар
ВА
разлъчане
диал
НГер
ЕтМл
ДА
разлъчване
ОА
НГер
ЕтМл
ДА